Мислех си аз още един месец и заваршвам.Ти ,обич моя,реши да пропуснеш моя бал.Но все пак изглежда много странно.Разделям се с хора,с които сам споделяла 5 години от живота ми.Странно.Дали пак ще ги видя?!Незнам.А какво ше стане с приятелите ми?Дали по -някаква случайност ще учим заедно?Дано...Но тук идат и моите най-глеми страхове.Кото всеки нормален човек(не че със сигурност аз съм точния пример за нормален човек)имам моито самнения. Отивам самичка в нов град и ако евентуално съм без приятели, какво да прая?Осланям се на теб все пак ти си по -големия и по -опитния.Все пак ти си го преживял.Ами аз дали ще се справя.Няма как ще се справя.Само се надявам да не е мн трудно

ако смяташ,че все още има някакьв минимален шанс тоя твои приятел да се вьрне при теб и както се казва в приказката и заживели щастливо значи не си реалистка .Единственото което правиш в момента е че се тормозиш напразно като оня разказ в които хората чакали бялата лястовица ...........та идеята тук или казано сьвета ако мога да ти дам такьв е живота е пред теб :))) кьдето и да отидеш ще си намериш нови приятели и ще се научиш да разчиташ основно на себе си така ,че смело напред и се радваи още месец на последните безгрижни дни :)))) Успех!!!

явно не си ме разбрал правилно аз не съм се разделила с приятеля ми той просто замина за Италия и няма да го видя 6 мес и просто реши когато искам да говоря с него а немога да му пиша тук

пък и не мисля, че ще имаш особен избор :)